Как се скарах с моята приятелка, която не говори на онази тема - войната
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
5 декември 2023 година
През октомври ненадейно се скарах с една моя другарка поради въпроса, който зададох на шестгодишния й син…
Тази другарка, Вита, напусна Украйна още в първите дни на войната и отседна в малко немско градче. На първо време тя и синът и Никита живяха в приемно семейство и Вита доста плачеше – непознат език, несвойствен обичай, странни артикули. После се реалокираха в обособен апартамент и всичко някак си се уталожи. Малкият стартира да върви на детска градина, по-точно, както той самият поправяше майка си: „ не детска градина, а киндергартен “.
Последната дума той отчетливо произнасяше сричка по сричка, гръмко наблягайки на буквата „ р “.
От време на време ние се чувахме и виждахме по видеовръзка.
Така беше и този път. Ние си бърборехме, дребният се закачеше, непрекъснато влизайки в фрагмента, след това донесе своята апликация, направена от листата и цветна хартия. Аз не можах да я прегледам детайлно, струваше ми се, че е изобразена някаква машина с кула от горната страна.
– Никита, а какво е това? Танк?
Попитах го с усмивка, играейки, без никакъв подтекст.
– Ние не приказваме на тази тематика! – внезапно ме прекъсна Вита и отпрати сина си в кухнята.
– На каква тематика? – не вдянах аз, не разбирайки какво става.
– На тематика войната! – злобно отряза майката. – Детето е на шест годинки, ти го травмираш.
Обърках се. Не чаках сходна реакция.
Още няколко минути пресилено обсъждахме времето, просто да не прекъсваме внезапно диалога, и – край… Повече не си звъннахме.
Мислено непрекъснато се връщах към оня епизод. Писах на Вита мислено писмо, в което грижливо подбирах думите за шестгодишното й момче, с които тя би могла да приказва с него на ТАЗИ тематика. И по този начин и не го изпратих. Реших, че „ коя съм аз “ и че „ майката знае по-добре “. С една дума – демонстрирах отстъпчивост.
Учудващо е, че точка в тази история постави друго шестгодишно дете. Дъщеричката на моята колежка, първолачето Кира.
Кира с майка си също е в условия на евакуация. Те дружно пекат сладкиши за нашите воини, украсяват ги със синьо-жълта глазура, опаковат и изпращат по пощата, на практика на фронтовата линия.
Вчера получих от тях доста ароматно колетче – „ вкусотийки за ранените “. И незабавно ги закарах във военната болница.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
5 декември 2023 година
През октомври ненадейно се скарах с една моя другарка поради въпроса, който зададох на шестгодишния й син…
Тази другарка, Вита, напусна Украйна още в първите дни на войната и отседна в малко немско градче. На първо време тя и синът и Никита живяха в приемно семейство и Вита доста плачеше – непознат език, несвойствен обичай, странни артикули. После се реалокираха в обособен апартамент и всичко някак си се уталожи. Малкият стартира да върви на детска градина, по-точно, както той самият поправяше майка си: „ не детска градина, а киндергартен “.
Последната дума той отчетливо произнасяше сричка по сричка, гръмко наблягайки на буквата „ р “.
От време на време ние се чувахме и виждахме по видеовръзка.
Така беше и този път. Ние си бърборехме, дребният се закачеше, непрекъснато влизайки в фрагмента, след това донесе своята апликация, направена от листата и цветна хартия. Аз не можах да я прегледам детайлно, струваше ми се, че е изобразена някаква машина с кула от горната страна.
– Никита, а какво е това? Танк?
Попитах го с усмивка, играейки, без никакъв подтекст.
– Ние не приказваме на тази тематика! – внезапно ме прекъсна Вита и отпрати сина си в кухнята.
– На каква тематика? – не вдянах аз, не разбирайки какво става.
– На тематика войната! – злобно отряза майката. – Детето е на шест годинки, ти го травмираш.
Обърках се. Не чаках сходна реакция.
Още няколко минути пресилено обсъждахме времето, просто да не прекъсваме внезапно диалога, и – край… Повече не си звъннахме.
Мислено непрекъснато се връщах към оня епизод. Писах на Вита мислено писмо, в което грижливо подбирах думите за шестгодишното й момче, с които тя би могла да приказва с него на ТАЗИ тематика. И по този начин и не го изпратих. Реших, че „ коя съм аз “ и че „ майката знае по-добре “. С една дума – демонстрирах отстъпчивост.
Учудващо е, че точка в тази история постави друго шестгодишно дете. Дъщеричката на моята колежка, първолачето Кира.
Кира с майка си също е в условия на евакуация. Те дружно пекат сладкиши за нашите воини, украсяват ги със синьо-жълта глазура, опаковат и изпращат по пощата, на практика на фронтовата линия.
Вчера получих от тях доста ароматно колетче – „ вкусотийки за ранените “. И незабавно ги закарах във военната болница.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ